най-значимите събития на 20 век

Втората половина на XX в. разширява до невероятни размери обемите, ин­тердисциплинарния характер на научните изследвания и новите технологии и тяхната роля във формирането на националното богатство. Предимство полу­чават изследванията в областта на атомното ядро, ядрения разпад и ядрената енергетика. Изграждането на десетки атомни електроцентрали решава в голяма степен енергийните проблеми на напредналите страни. Но то поставя остро въп­роса за човешкия контрол в критични ситуации като тази в Чернобил през 1986 г., където поради човешка грешка верижната реакция излиза от контрол. Засегнати са хиляди хора и са нанесени големи поражения на околната среда.
На няколко етапа преминава изследването на космическото пространст­во. То започва през 1957 г. с изстреляните първи изкуствени спътници - „Спут-ник" 1 и 2 (СССР) и „Експлорър" 1, 2 и 3 (САЩ) през 1958 г. През 1961 г. се осъществява първият пилотиран полет на Юрий Гагарин (1934-1968). „Еюсток" 1 престоява 1ч и 48 мин в Космоса, а Алън Шепърд с „Меркурий" извършва пър­вия полет по балистична траектория. През 1969 г. американският космически ко­раб „Аполо" достига Луната, а астронавтите Нийл Армстронг и Едуин Одцрин са първите хора, стъпили на Луната. Шестнадесет години по-късно е осъществен съвместен полет на космическите кораби „Съюз" и „Аполо". Седемдесетте и 80-те години са свързани с различни съвместни полети с участие на космонавти от Франция, Германия, Италия, Полша, Чехия, Индия, Япония, Китай, България и още над 30 страни.
Най-сериозни постижения бележи медицината, където още в края на 40-те години започват експерименти с присаждане на чужда тъкан. Благодарение на тези открития след 50-те години се разкриват възможности за присаждане на из­куствено сърце, изкуствен бял дроб и изкуси ген бъбрек. През 80-те години тран-сплантациите на човешки тъкани навлизат масово в академичните болници.
Научните открития поставят началото на нови клонове на физиката и хи­мията като например търсенето на възможности за живот извън Земята. Еднов­ременно с това все по-често се дискутират моралните проблеми, свързани с та­кива клонове от науката като молекулярната биология и генното инженерство, възможностите за клониране на животни и хора.Книгата на Норбърт Винер „Кибернетиката или управлението и връзките при животните и машините", издадена през 1948 г., поставя началото на кибер­нетиката. В началото на 60-те години новите поколения изчислителни машини достигат обем на памет стотици хиляди 14-значни числа, а от 80-те години в електронната техника се създават първите прототипи на т. нар. изкуствен ин­телект. В края на века компютърната революция измества всички останали възможности за съхраняване и разпространяване на информация. Все по-малки обеми и все по-големи възможности предлагат магнитната памет и новите носи­тели на информация.
Нефтените кризи от 1973-1974 г. и 1981 г. предизвикват сериозен тласъж на новите технологии особено в областта на енергийните носители и вторична­та преработка на суровините. През 80-те и 90-те години новите технологии нав­лизат в националните програми от дългосрочен тип, интернационализират и пк>-бализират информационните източници и бази данни, правят света по-единен, а поради това и по-разбираем.